притесня̀вам, -аш, несв.; притесня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Ограничавам възможностите, свободата. 2. Прен. Предизвиквам тежко, мъчително, тревожно душевно състояние, силно смущение у някого; угнетявам. Когато смърт ме сполети, / в морето ме спуснете, братя. / То често с кротки си вълни / ми утешаваше сърцето, / когато скръб го притесни. П. П. Славейков. притеснявам се, притесня се възвр. и страд. Отначало тя беше угрижена, замислена, притесняваше се в тази теснотия. М. Марчевски.
|