притѝскам, -аш, несв., прех. 1. Силно натискам, налягам нещо отгоре; затискам. Лежеше на земята изопнат като мъртвец, камъкът притискаше краката му. Йовков. 2. Стискам, стягам, налягам нещо между два предмета. Притискам си пръста. || Обр. Те (скалите) притискат реката и тя, сърдита, разпенена, шумно скача от камък на камък и бърза да се освободи. Ал. Константинов. 3. Силно натискам, допирам нещо до друго. Тя плаче и притиска главицата на детето си до своята пламнала мокра буза. Орлин Василев. От време на време притисках ухо до стената и слушах със затаен дъх. Г. Райчев. 4. Прен. Ограничавам някому свободата на действие; угнетявам, притеснявам. Тръгнаха с ония, дето ги притискат и грабят. Влайков. 5. Прен. За мисъл, чувство и под. — предизвиквам мъчително душевно състояние; потискам. Но на лицето му нямаше още усмивка, нещо притискаше душата му и не му даваше да се радва. Йовков. В ъгълчетата на хубавите ѝ очи блестеше набрана бистра влага. Притискаше я мъка, щеше ѝ се да заплаче. Г. Караславов. притискам се страд. и непрех. Народът се тълпеше, притискаше се до трънените плетища, дигаше тънък прах и мълчеше. К. Петканов. □ Притискам някого до стената (разг.) — заставям някого да признае или да приеме нещо.
|