притѝхвам, -аш, несв.; притѝхна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Ставам тих, преставам да шумя, да говоря. Тяхното влизане привлече вниманието на всички, които бяха там. Разговорите притихнаха. К. Константинов. Но чува се гръдно хъркане, болният се раздвижва, изпъшква и притихва пак. Г. Райчев. Конят притихна за момент, но изведнъж наостри уши и отново настръхна. Вежинов. И една вечер, когато селото притихна и мрак легна над полето, кооперативният трактор не се прибра, а продължи да оре. Кр. Григоров.
|