притѝчам се, -аш се, несв.; притекà се, притечèш се, мин. св. притèкох се, притèче се, прич. мин. св. деят. притèкъл се, -кла се, -кло се, мн. -кли се, св., непрех. 1. С тичане стигам, идвам на определено място. Той пада / и бързо притичат се там санитари. Ем. п. Димитров. Като се спря тренът, той скочи на земята, притече се при мене и ми разказа. Ал. Константинов. 2. Отзовавам се с готовност в случай на някаква нужда. Готова беше някак да му се притече на помощ, да го защити. Дим. Талев. Стара майка се притече, / а по нея и момата / да раздумват с благи речи / кахърите на душата. П. П. Славейков.
|