притѝчвам, -аш, несв.; притѝчам, -аш, св., непрех. С тичане стигам или идвам на определено място; дотичвам, изтичвам. Те притичаха към него, хванаха го за ръцете п го изтеглиха на пътеката. Ц. Церковски. Тръпко впрегна коня в двуколката още в тъмни зори. Притича да изпрати гостите си Йоан Глаушев. Дим. Талев. Строен и висок момък изведнъж се откъсна от хорото насреща, притече и се хвана от дясната ми страна. Орлин Василев.
|