прѝток, мн. -ци, м. 1. Река, по отношение на друга по-голяма, в която се влива. Река Искър е десен приток на Дунав. 2. Прен. Само ед. Събиране, натрупване на нещо в голямо количество; прилив. Минават още десетина минути, а зад нас вече шуми и се вълнува нов приток от хора, все така забързани нанякъде и претрупани с работа. Св. Минков. Приток на нови членове в организация.
|