притỳпвам, -аш, несв.; притỳпам, -аш, св., непрех. Изведнъж почвам да тупам или тупам от време на време. Но изведнъж сърцето му притупа от буйна скръб. К. Христов. □ Не е притупало (разг.) — не е още наложително да стане, да се извърши нещо.