притỳрвам, -аш, несв.; притỳря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Турям, поставям нещо допълнително към друго; прибавям, добавям. Той притури две дървета, подтикна главните и огънят отново пламна. Влайков. Натоварил магарешкия товар на горделивия кон, па притурил на товара и магарешката кожа. Нар. прик. 2. Прен. Изтъквам нещо допълнително; казвам, написвам, прибавям, допълвам. Притурете при сичкото това висок и прав бой, тънка и гиздава снага. Каравелов. Къде така? — Ще го водя в града... — Няма кой да го гледа, — притури той. Елин Пелин. Рече и замлъкна клето, / нищо не притури. Вазов. притурвам се, притуря се страд.
|