притъмня̀вам, -аш, несв.; притъмнèя, -èеш, мин. св. притъмня̀х, прич. мин. св. деят. притъмня̀л, -а, -о, мн. притъмнèли, св., непрех. 1. Потъмнявам малко. И той хвърли яростен поглед към Варлаамови, челото му притъмня. Вазов. 2. Безл. Настъпва здрач; свечерява се, смрачава се, стъмва се. Изминахме още няколко километра и притъмня. Нощта беше тъмна и безлунна. Йовков. 3. Прен. Става ми лошо, почвам да губя съзнание. Пред очите му притъмнява, той се полюлява, изпуща пушката са и, с прострени напред ръце, пада ничком на земята. Йовков. Дъхът му се спря и притъмня пред очите му. Елин Пелин. || Прен. Изгубвам самообладание. На Спасов притъмня пред очите, той не отговори. Яростта го задушаваше. Вазов.
|