притъ̀пквам, -аш, несв.; притъ̀пча, -еш, мин. св. притъ̀пках, св., прех. С тъпкане леко притискам, сбивам нещо рохкаво. Рале поотрина пепелта настрана, зарина имането си, после със стомната поля над него кръстом вода, притъпка го с крак и го засипа с пепелта отгоре. П. Ю. Тодоров. притъпквам се, притъпча се страд.
|