притъпя̀вам, -аш, несв.; притъпя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане тъпо. Притъпявам брадвата. 2. Прен. Правя нещо да загуби типичните си качества, свойствата си, да отслабне. Това вечно тегло беше притъпило душата. Йовков. Четеше детективски романи, които притъпяваха мисълта. Дим. Димов. Тия сънища! При най-малка дрямка те се нахвърлят като мъгла или като олово и притъпяват съзнанието. Л. Стоянов. || Правя нещо да се проявява в по-слаба степен. Притъпявам бдителността си. Притъпявам болки. притъпявам се, притъпя се страд. и непрех. Ето секирата се е притъпила и трябва да се наостри. Дим. Талев.
|