притърчàвам, -аш, несв.; притърчà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Разг. С търчене стигам до известно място; притичвам. Те бяха притърчали от засадата си при камъняка. Вазов. Цонка притърчава и се скрива зад бряста. Вазов. Селянинът... беше притърчал да чуе и да види що говорят съселяните му. Ст. Загорчинов.
|