прихлỳпен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от прихлупя. 2. Като прил. — а) Нисък, наведен, схлупен. Като че ли все още са пред очите му и широкият равен двор, и ниската, малко прихлупена къщица, със закнижени прозорци. Влайков. Тогава съгледах в дъното на двора вехта, прихлупена къща с две стаички. Вазов. б) Нахлупен. Насреща им идеше Досьо, намусен, с прихлупен над очите калпак. А. Гуляшки.
|