прѝцел м. (рус ). Обект за прицелване. Военните складове бяха удобен прицел на артилерия. □ Вземам на прицел — а) Прицелвам се. Като се наведе над мерника, взе на прицел средния танк, който вече допълзяваше към подножието на хълма. Вежинов. б) Насочвам нападките си към определено лице и пр.
|