причàквам, -аш, несв.; причàкам, -аш, св., прех. 1. Чакам някого или нещо скрит, прикрит някъде, за да нападна. Там щяха да причакат двамата турци и да се хвърлят въз тях с голи ножове. Вазов. Когато порасна, то (вълчето) се научи да дебне зайците, после сърните, които причакваше привечер край изворите и по пътеките в гората. Ем. Станев. 2. Чакам някого да дойде; пресрещам, посрещам. Че пеят по жетва, пеят моми тъмнооки, / момци ги припяват, и вечер край порти причакват. Багряна. Някога ще я причака на моста и ще вземе стомната ѝ. Влайков. причаквам се, причакам се страд.
|