|
причàстие1, мн. -я, ср. Грам. Нелична глаголна форма с признаци на прилагателно име.
причàстие2, мн. няма, ср. Църк. Едно от седемте тайнства в православната християнска църква, при което вярващите (православни) християни се приобщават към Христос чрез приемане на късче осветен хляб и глътка червено вино, символ на неговото тяло и кръв. □ Вземам (приемам) причастие — причестявам се. Давам причастие — причестявам.
|