причерня̀вам. Само 3 л. ед. причерня̀ва ми, несв.; причернèе ми, мин. св. причерня̀ ми, св., безл. 1. Става ми лошо. Когато малко надигнеше глава, пред очите му причерняваше и той губеше свяст. Дим. Ангелов. 2. Прен. Загубвам самообладание. Тогава омразата, която беше се набрала в душата му, преля, причерня му на очите и, без да му мисли много, измъкна ножа си и го заби в гърдите на кмета. Йовков.
|