причѝна ж. 1. Явление, което обуславя появата или изменението на друго явление. Проливните дъждове често стават причина за наводнение. || Предмет, лице и др., поради които става нещо. 2. Повод за действие, постъпка; основание. Всички се взряха в Селямсъза и се изсмяха очевидно без причина. Вазов. Нищо без причина не бива. Погов. Уважителни причини.
|