причиня̀вам, -аш, несв.; причиня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Ставам причина нещо да стане, да се случи. Причинявам пожар. Причинявам катастрофа. 2. Ставам причина, правя някой да изпита, да почувства нещо. Той прекарваше през ума си всички злини, които тоя човек му беше причинил. Йовков. Причинявам болка. Причинявам неприятности. причинявам се, причиня се страд.
|