причỳвам. Само 3 л. ед. причỳва ми се, несв.; причỳе ми се, мин. св. причỳ ми се, св., непрех. Струва ми се, че чувам нещо. Та и дома, ноще, тоз шум все упорито / му се причува пак и сепва го от сън. П. П. Славейков. Хайде, слизай, петлите пропяха!...— Ами, — настоял Глупчо. — Аз не съм чул нищо. Тебе ти се е причуло. Aс. Разцветников.
|