причудлѝв, -а, о, прил. (рус.). Странен, особен; фантастичен. Гигантската алея на боровата гора, нарисувана с причудливите шарки на сенките, красиво извиваше своята крива линия из строгия, величавопокоен лабиринт на дъбравата. Вазов. || Своеобразен, капризен. Ранните лястовички се стреляха из въздуха, гонеха се с причудливи и безследни зигзаги и се къпеха в невидимите вълни. Вазов.
|