пришумя̀вам, -аш, несв.; пришумя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. пришумя̀л, -а, -о, мн. пришумèли, св., непрех. Почвам изведнъж да шумя или шумя от време на време. Пришумяха храстите около мене, гледам, изскочи един (заек), още един — три от едно място. Елин Пелин.
|