прищъ̀пвам, -аш, несв.; прищъ̀пна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. прищъ̀пнат, св., прех. Притискам нещо, което се врязва, изтънява. Два брези бивола — отпред ги шопче тегли / за тежкия синджир в обтегната ръка, / и врат прищъпнали о жилавите жегли, / едвам пристъпват те. П. П. Славейков. Тясното коланче ѝ прищъпва кръста. прищъпвам се, прищъпна се възвр. и страд.
|