прия̀тел, -ят, -я, зват. -ю, мн. -и, м. 1. Лице, свързано с някого с взаимна обич, доверие и привързаност. Приятел нямам / да му разкрия що в душа тая. Ботев. Враждите престаха и любов безкрайна / свърза в едно всички кат верига тайна; / всякой бе приятел, всякой беше брат. Вазов. Приятел в нужда се познава. Погов. 2. Привърженик, съмишленик. А всеки знаеше, че Фитилчето беше комунист, макар сега да разправяше тайно пред първенците, че е приятел на властта. Дим. Димов. || Любител, ценител, почитател. И двамата сме приятели на хубавата книга. Дим. Талев. || Познайник. Той колко достове и приятели има и колко го тука знаят и тачат него? Влайков. 3. Любовник. 4. За пренебрежително или иронично отношение — мъж, човек. А-а, май а ти си пийнал, приятелю! Елин Пелин.
|