прия̀тен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който доставя удоволствие, радостно усещане Прозорецът беше отворен и отвън лъхаше приятна прохлада. Величков. Тревата беше висока, гъста и след няколко дни трябваше вече да се коси... Тежка, но приятна е тая работа. Йовков. На вълни ме гали лъх приятен / от простора цъфнал необятен. Н. Ракитин. 2. Който се нрави на околните; привлекателен. Той беше трийсет, трийсет и петгодишен, с приятно мургаво лице. Йовков. Приятен човек. Приятна усмивка. Приятна изненада.
|