прòбен, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който е направен за проба, за проверка. Пробна снимка. || Който е предприет за опит; опитен. Пробно летене. □ Пробен камък — а) Вид камък, с помощта на който се изпробват благородните метали чрез натриване. б) Прен. Постъпка, проява, случка, събитие в живота на някого или в развитието на нещо, което служи като изпитание за неговата истинност, ценност.
|