прòбив м. 1. Рядко. Дупка, отвор, получен чрез пробиване. Пробив на съд. 2. Прен. Разкъсване на фронт от неприятелски сили. Пробивът бе вече извършен, когато съсредоточиха огъня си срещу опасния обход на котата, която все още се държеше. Вежинов. 3. Прен. Рязка промяна в същността, в развитието, в хода на нещо, която предизвиква обикн. неговото разрушаване или слага началото на нещо ново; прелом, обрат.
|