пробля̀свам, -аш, несв.; пробля̀сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Почвам да блестя или блясвам от време на време. По върхарите слънце проблясва. Вес. Георгиев. Шиба силен дъжд, гърми, проблясват мълнии. Н. Фурнаджиев. Неотърсените още по тях дъждовни капчици... проблясват като елмазени зрънца. Влайков. || Обр. Смела искра проблесна в очите му. Д. Немиров. 2. Прен. Проявявам се от време на време. В замъгленото му от виното съзнание много смътно ту проблясваше, ту се губеше... смътна мисъл. Г. Райчев. 3. Прен. Само 3 л. ед., безл. Внезапно нещо ми става ясно. Някъде в съзнанието ми проблесна, че всичко това, на което се бях толкова много зарадвал, не е нещо добро, не. А. Страшимиров.
|