пробля̀сък, мн. -ци, м. 1. Внезапен блясък, внезапно светваме. На изток, ниско по тъмното небе се подаваха първите проблясъци на деня. Кр. Велков. 2. Прен. Внезапна, слаба проява на разум, разсъдък, чувство и под. Смилец настръхна. Последният проблясък от надежда изчезна. Вазов.
|