пробỳда, мн. няма, ж. 1. Пробуждане. Селото заспа: утрошени са снагите от дългия трудов ден, а пробудата утре ще е пак в тъмни зори. А. Страшимиров. 2. Прен. Проява на народностно съзнание. Ето Яким Груев, мой някогашен учител, спечелил всеобща почит чрез големите си заслуги по народната пробуда. Вазов.
|