пробỳждам, -аш, несв.; пробỳдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Прекратявам ненадейно някому съня; събуждам. През нощта ме пробужда някакво шумолене. Влайков. За да го пробуди, хващаше го за рамото и го раздрусваше. Йовков. || Обр. Пролетта пробуди земята от тежкия зимен сън. 2. Прен. Ставам причина да се появи отново някакво чувство, да се оживи някакъв спомен и под.; възкресявам. Тая песен пробуди у него мили спомени. Влайков. 3. Прен. Ставам причина да се породи, да възникне у някого мисъл, чувство, желание за действие и под. Само нежният гласец на внука можа да пробуди за милост тая непреклонима душа. Вазов. Слабият, треперлив гласец, който идеше изпод пъстрата покривка върху новороденото, не можеше да пробуди в него бащинско чувство. Дим. Талев. 4. Прен. Подтиквам към деятелност, извеждам от състояние на апатия, бездействие и под. някого или нещо. Паисиевата история пробуди българския народ. пробуждам се, пробудя се страд.
|