пробỳждам се, -аш се, несв.; пробỳдя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Преставам да спя, събуждам се внезапно. Утринта Нона се пробуди отведнъж, дигна се бързо и седна в леглото. Г. Райчев. || Обр. Снегът бързо се топи... Земята се пробужда, стоплена от слънцето. Йовков. 2. Прен. За чувство, спомен — появявам се отново, съживявам се; възкръсвам. В душата му се пробудиха всички нежни и хубави спомени за дома. Елин Пелин. 3. Прен. За сила, чувство и под. — проявявам се, пораждам се. Пробуждаше се в сърцето му едно непознато досега, ново чувство. Дим. Талев. Внезапно едно страшно, неодолимо желание ме обзе. То се пробуди в мене ненадейно. Вазов. 4. Прен. Осъзнавам нещо (състоянието, положението си) напълно, докрай или разбирам, узнавам и осмислям нещо важно, съществено за мене. Но тоя народ вече се пробужда. Той не може повече да търпи. Влайков.
|