пробя̀гвам, -аш, несв.; пробя̀гам, -аш, и пробя̀гна, пробèгнеш, мин. св. пробя̀гнах, св., непрех. 1. Преминавам тичешком през или край нещо. По палубата пробягваха сегиз-тогиз матроси. Д. Добревски. Край нас бързонога сърна / пробягва от вятър по-лека. Мл. Исаев. || Обр. Рядко ще пробегне по лицето ѝ бледа усмивка, като бърза, далечна светлинка. Дим. Талев. 2. С бягане отивам от едно място на друго. Боси момичета пробягват от порта до порта и на главите им са закичени червени лалета. Йовков. || Обр. Особено щастливи бяха лозята... когато човек приближаваше до тях, веднага едно неуловимо шумолене пробягваше от лист на лист. К. Константинов. 3. Прех. Спорт. С бягане изминавам определено разстояние. пробягвам се, пробягам се страд.
|