провàла, мн. няма, ж. Остар. 1. Пълен неуспех, проваляне. Със Стамболова се знаяхме още от Букурещ на 1876 година, дето той бе избягал след провалата на Старозагорското въстание. Вазов. В тази минута не му желаеха нищо друго, освен пълна провала. Ст. Чилингиров. 2. Пропаст. На дясна страна се разтваряше провалата, из която гръмливо тече манастирската река. Вазов. □ На провала (остар.) — много, невъздържано, до крайна степен. Работата всеки ден се трупа. Калфи, работници чукат на провала и едва насмогват. Д. Немиров. Умно момче и много е работно, но пие на провала — изпива си и праха от кесията. К. Петканов.
|