провѝквам се, -аш се, несв.; провѝкна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Изведнъж надавам силен вик или извиквам от време на време. Богдан се провикна, размаха кърпа над глава и пак поведе хорото. К. Петканов. Той се най-много провикваше, той пущаше най-веселите смехории. Д. Немиров. 2. Изричам нещо с висок глас. Никола... високо се провиква: — Хвани се на хорото, земляк! Йовков. Блесна орлов поглед, блесна халосия, / гръдно се провикна непознат делия. Яворов.
|