провѝрам, -аш, несв.; проврà, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. провря̀л, -а, -о, мн. проврèли, прич. мин. страд. провря̀н, -а, -о, мн. проврèни, св., прех. Правя нещо да мине, прокарвам нещо през отвор, обикн. тесен. Набожните посетители провират с мъка ръката си в едно тясно отверстие на зидчето та вадят пръст, на която се приписва целебна сила. Вазов. Непознатият провря главата си през едно прозорче. Ст. Загорчинов. провирам се, провра се страд.
|