провѝрам се, -аш се, несв.; проврà се, -èш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. деят. провря̀л се, -а се, -о се, мн. проврèли се, св., непрех. Минавам през гъста навалица, гора или през тесен отвор. Много от жените я гледаха, начумерени, че тъй грубо ги разтласква, за да се провре напред. Вазов. Като се провираше между клонете на дърветата, момъкът пое пак пряко из гората. Ст. Загорчинов. Пред гарата народ — море: / едвам файтонът се провря. К. Христов. || Обр. Ето — пътят минава, провира се между слънчогледови ниви. А. Гуляшки. А облаци се събираха още от заранта. Слънцето се провираше между тях. Дора Габе.
|