провлѝчам, -аш, несв.; провлекà, провлечèш, мин. св. провля̀кох, провлèче, прич. мин. св. деят. провля̀къл, -кла, -кло, мн. провлèкли, св., прех. 1. Движа нещо да се влачи. Телефонистът Райц беше отворил вратата и провличаше телефонни жици. П. Славински. || Движа, влача едвам, с мъка. Прежълтял и с помътнели очи, Матей провлече крака към пътната врата. Дим. Ангелов. 2. Прен. Говоря, пея много бавно, проточено. Дядо поп Ставри беше твърде строг свещеник: прекъсваше грубо херувикото на хаджи Атанасия, когато го провличаше твърде. Вазов. А аз съм глупава, така ли? — Нее! провлече глас Пешо. Защо пък да си глупава? Вежинов. 3. Прен. Върша нещо много бавно; протакам. Църквата не е пуснала. Пустият му поп, като провлече една служба по-дълга от велики пости. А. Каралийчев. провличам се, провлека се страд.
|