провлѝчам се, -аш се, несв.; провлекà се, провлечèш се, мин. св. провля̀кох се, провлèче се, прич. мин. св. деят. провля̀къл се, -кла се, -кло се, мн. провлèкли се, св., непрех. 1. Движа се, предвижвам се с влачене; тътря се. Илия се провлече пребито и се просна по гръб на дъските. Орлин Василев. || Обр. Случи се неравно място, изровено от пороища, редки храсталаци, корените на които се провличаха като черни змии над пясъка. Йовков. 2. Преминавам с влачене през нещо. Кучето се провлече през прелеза. 3. За гъста мъгла, течност и под. — проточвам се. Над реката се провличаше на дълго повясмо лека утринна мъгла. Ст. Загорчинов. 4. Прен. За шум, глас — чувам се бавно, проточено. А тътен тъп и гръм / се провлече далеч подире ѝ. П. П. Славейков
|