провокѝрам, -аш, несв. и св., прех. 1. Предизвиквам, обикн. преднамерено, някакво целенасочено действие, проява, реакция някъде или у някого. 2. С думи, конкретна постъпка целя да ядосам някого или да предизвикам отрицателна реакция у някого. Гражданите не държат парите си във възглавниците, а ги прахосват в глупави работи, в прекалени моди, които не подхождат на нашата мизерия, които провокират гладните. 3. Ставам причина, пораждам, предизвиквам действие, проява, чувство. провокирам се страд.
|