|
провървя̀вам1, -аш, несв.; провървя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. провървя̀л, -а, -о, мн. провървèли, св., непрех. 1. Започвам да ходя, прохождам. Детето провървя. 2. Диал. За много хора — започваме да вървим, тръгваме. От как се е, мила моя майко ле, зора зазорило, / от тогаз е, мила моя майко ле, войска провървяло. Нар. пес.
провървя̀вам2. Само 3 л. ед. провървя̀ва ми несв.; провървѝ ми, мин. св. провървя̀ ми, св., безл. Почва да ми върви, да имам успех. Провървя ми в работата. Провървя ми на карти.
|