проглèждам, -аш, несв.; проглèдна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Започвам да гледам, да виждам. Котетата прогледнаха. || Започвам отново да гледам. Всички болни, като се помазвали от мирото, изцерявали се:... кои били слепи — прогледнали. Влайков. Беше сляпа... Най-напред дядото натисна главата ѝ да пийне от извора за здраве, сетне уми очите ѝ, за да прогледне. Г. Караславов. || Обр. Време дъждовно и мъгливо. По цели дни не проглежда никакво слънце. Елин Пелин. 2. Прен. Започвам да разбирам и съзнавам ясно нещата. Късно проглежда и откри заблуждението си. Вазов. 3. Прен. Обикн. 3 л. ед. Ставам видим, показвам се, виждам се, забелязвам се. Струват ти се извънредно познати, хиляди пъти виждани тия флегматични някак лица, под които веднага проглежда тая хладна разсъдливост, която навсякъде ги отличава. Йовков.
|