прогневя̀вам, -аш, несв.; прогневя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Старин. Предизвиквам гняв у някого; разгневявам, разсърдвам. Много си прогневила господа. Колко клетници от врати си върнала, колко близки задминала — нищо не ти се е откъсвало от сърце на сиромах да помогнеш. П. Ю. Тодоров. прогневявам се, прогневя се страд.
|