прогòнвам, -аш, несв.; прогòня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Изгонвам, изпъждам надалеч; пропъждам. Четете и знайте...... / И как Симеон цар угрите прогони / и от Византия приема поклони. Вазов. Преспанци също прогониха от своя град наместника на битолския гръцки владика. Дим. Талев. Преди малко бялата вълчица... връхлетя пак върху стадото му. Не направи пакост, защото кучетата я усетиха и прогониха. Йовков. || Обр. Тънък ветрец прогони утринната мъгла, избистри далечините и разля сини реки из полето. К. Петканов. Ясна, звездна нощ прогони / есенний намръщен ден. К. Христов. 2. Прен. Отстранявам, премахвам. Този глас бе бодър, мъжествен и с чудна сила — прогони страха на малки и големи. К. Петканов. Кой си ти, на моя път застанал, / моя сън от клепките прогонил, / моя смях от устните откъснал? Багряна. прогонвам се, прогоня се страд.
|