прогрèс, мн. няма, м. (лат.). Напредък. Явно бе, че Чакалов следеше прогреса на ония клонове от науката, които бяха свързани с неговото дело. Вазов. Учителят обичаше всички трудещи се хора и в тоя могъщ, и тържествен ход на машините... той не виждаше нищо друго освен стихийното и победоносно шествие на труда, на разума и на прогреса. Йовков.
|