прогълчàвам, -аш, несв.; прогълчà, -ѝш, мин. св. -àх, св., прех. Диал. Казвам, проговарям нещо. Може би да си умрял / като тиха жертва, / може би си прогълчал / нечуена клетва. Вазов. Пръхтят уморени коне, прогълчават мъжки гласовe, между които и гласът на Джапара. Йовков.
|