прогърмя̀вам, -аш, несв.; прогърмя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. прогърмя̀л, -а, -о, мн. прогърмèли, св., непрех. 1. Изведнъж издавам силен трясък, шум или трещя от време на време. Влакът прогърмя, изпищя на завоя, клисурата екна и заглъхна. К. Константинов. Сънливо и тихо пееха щурци, някъде по-далеч се чуваше да лае куче или прогърмяваше каруца. Йовков. 2. Само 3 л., безл. За гръм, гръмотевица — чува се силно или от време на време. Стана много тъмно и, макар че беше късна есен, засвятка се, прогърмя няколко пъти, а след туй заваля тих дъжд. Йовков. 3. Прен. Ставам известен; прочувам се, разчувам се. Свобода над гори и поля прогърмя! / И в бащина свидна и свята земя / въстанал е вече гнетений народ /. П. П. Славейков. Името на този забравен проход през Средна Стара планина прогърмя в цяла България. Г. Караславов.
|