продàвам, -аш, несв.; продàм, продадèш, мин. св. продàдох, прич. мин. св. деят. продàл, св., прех. 1. Давам стока или имот срещу пари, заплащане. Противоп. купувам. Продаде дядо Петко една нивица, взе някоя пара. Ал. Константинов. Той продаде кола, плуг, добитък, — всичко, което беше му останало още. Йовков. Луди продават, мъдри купуват. Погов. 2. Прен. Върша, извършвам предателство с користна цел; предавам. Запей ми, изгоро, на жалост — / запей как брат брата продава, / как гният сили и младост. Ботев. Рушители на гнет вековен, / продаде ни предател клет. Яворов. 3. Прен. Разг. Хваля се дръзко. Удряйте бе! Какъв е тоя маскарлък: един царски душманин да продава комитаджийски сербезлък в двора на конака? — говореха мнозина. З. Стоянов. Герчо кураж да продава, че сал него Грозданка обича. Елин Пелин. продавам се, продам се страд. Всичката вълна се прибра и продаде на много по-висока цена от дружеството. Йовков. □ На краставичар краставици не продавай (разг.) — на опитен човек не давай съвети.
|