продавàч м. 1. Лице, което продава собствена стока или имот. Продавачите се надпреварваха да хвалят стоките си...: — Ножчета, ножчета! Сами режат! — Игли за шиене, за плетене, за нижене тютюн! Дим. Талев. От малките дюкянчета се обаждаха продавачи. Елин Пелин. 2. Служител в магазин, който продава стока. Евстати влезе в магазина и припряно заразглежда лавиците. — Шалче! — викна той на продавача. — Най-хубавото! А. Гуляшки.
|