продѝрам, -аш, несв.; продерà, -èш, мин. св. продрàх, св., прех. 1. Като дера, като разкъсвам нещо, правя дупка в него; прокъсвам. Нещо го (сома) жилна по небцето, продра го и се заби в горната му устна. Д. Калфов. || Обр. Мълния заслепителна продра облаците. Вазов. Подир час време студен вятър от север продра мъглите в небето. Яворов. 2. Прен. За силен вик, шум — рязко нарушавам тишината; процепвам. Само далечен лай от овчарски кучета продираше сегиз-тогиз сгъстения въздух. А. Страшимиров. продирам се, продера се страд.
|